10-10-2014

Вечеря на свещи с Едоардо Миролио

Отгледан с винен биберон италианец, милионер и се занимава с мода

Едоардо Миролио е сред най-големите чужди инвеститори у нас, собственик на текстилни фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов, има 6000 клиенти в 65 страни по света и продава текстил на най-големите световни модни марки. Произвежда и вина от изба, наречена “Соли Инвикто”. За Миролио работят над 2200 българи, годишните приходи от бизнеса му надхвърлят 250 млн. лева. Собственик е на 7% от „Булгартабак“, на борсови акции и облигации от различни фирми, на сградата на „Интерпред“ в София, притежава и хотел „Парк Централ“ в центъра на Сливен, където прие EVA за вечеря на свещи.

Хотелът е елегантен, разположен срещу кметството. Навън е горещо. През прозореца се вижда запуснат строеж и над него в далечината – връх Карандила.

Едоардо Миролио също пристига скромно облечен. Със синя смачкана риза и смачкан панталон, все едно идва директно от фабриката. И може би е точно така. Обяснява ми: „Преди време, когато управлявах семейната ни фирма, бях много модерен. Обличах се делово, елегантно. След това смених стила. И изглеждам така. Вече не нося вратовръзка и костюми. Живея кежуъл. Но все още съм Властелинът на елегантността, защото разбирам от мода.“

Детство в Алба: трюфели, праскови и много вино

Говорим, в чашите ни потича кристално ледено розе Miroglio, в което се завихрят мехурчета като малки брилянти. „Романтичните ми вечери обикновено са в ресторант – казва моят събеседник – и друг се грижи как ще изглеждат. Ресторантьорът трябва да е запалил свещите. Аз не съм романтик. Красивите моменти не са задължително формално организирани вечери в скъпи ресторанти.“ Хваща столчето на чашата си, завърта я, пъха нос в нея, вдъхва аромата на виното, после отпива с удоволствие. „Италия е страна на виното“ – ми казва.

56-годишният Миролио е роден в градчето Алба в Северозападна Италия. Родителите му са разведени, живее с баща си, отгледан е от много стриктна възпитателка. Учи в католически пансион със сериозна дисциплина. Ð’ училище е много добър по философия и история. Родната му Алба е прочута с производството на трюфели, праскови, вина и с централата на шоколадовата фабрика Ferrero. Едоардо Миролио не обича сладко, но вино... „На нас ни го слагат в бибероните. Вярвай ми! Опитал съм го за първи път, смесено с млякото в биберона, въпреки че виното не е в традицията на семейния ни бизнес.“

Семейство Миролио е известно с производството на текстил. Бизнесът започва прадядото на Едоардо през 1884 г. Фирмата става успешна при баща му. Моят събеседник попада в България за първи път преди 35 години, през социалиазма. Води баща си и започват да купуват платове от всички текстилни фабрики. „Работихме доста добре с България още по времето на комунистите.“ Първия офис на фирмата откриват в Пловдив през 1990 г. През 1994 г. се местят в София, правят фабрика в Елин Пелин, после я продават и следва бизнесът в новото време.

Отпивайки вино, Едоардо отново се връща назад: „Детските ми спомени са пълни с много вино на масата и тестване на различни вина с роднини. Когато на 20 години за първи път имах собствени пари, купих винарната, от която идва популярното Бароло. Опитвала ли си?“

Преди да отговоря, махва с ръка и зад него се материализира сервитьор с бутилка емблематично пиемонтско Barolo на Miroglio от 2003 г. Тъмночервеното вино се стеле тежко в нови чаши. „Цветът е по-тъмен – обяснява ми италианецът, – защото виното е на 11 години. Но танинът му е още добър. Пресни зеленчуци и плодове биха почистили вкуса, за да го откроиш по-ясно. Винарският ми бизнес е малък на фона на бизнеса ми като цяло – уточнява. – Синът ми е на 27 години и го е поел в Италия. Пак там дъщеря ми, която е на 30, се занимава с текстила и малките ни фабрики и офиси. Основната част от производството е в България – фабриките за вълна и трикотаж и финансовата ми администрация.“

Гражданин на Сливен. Какво ли прави по цял ден?

Едоардо Миролио е горд гражданин на Сливен, осмия по големина български град с близо 90 000 души. „Ð’ полицейското управление в Зливен (произнася името на града като италианец) във връзка с молбата ми да кандидатствам за гражданство ме попитаха: „Ясно е, че сте голям инвеститор, но с какво се занимавате по цял ден?“ Помислих си: „С какво верно?“ Всичко, което правя, е пълно с мода. Тя е моят живот и времето ми е заето с производството на продукти за нея. Старая се да следя модните трендове, продавам на всички най-добри брандове в света.“

Коментирам, че не изглежда суетен като повечето хора в тази област. Не улавям и следа от надменност у него или претенция. „Ð’ България има хора, които забогатяват изведнъж много – отговаря – и развиват параноя. Този краен стил на новобогаташите е характерен за Източна Европа. Ð’ останалата част на света е различно. Аз съм много добре организиран, имам много добре организирана структура, фантастични предприятия. Правим иновации. Продаваме на 6000 клиенти – от Giorgio Armani през MaxMara и Benetton до... всички. Което и име да кажеш, работим с него. Срещал съм всички тези хора. Продавам им платове от 36 години. Допреди 4 години пътувах всяка седмица без средата на август и Коледа и 90% от пътуванията ми бяха свързани със срещи с клиентите, които споменахме. Отделно, когато живеех в Ню Йорк, ходех три-четири пъти седмично в Студио 54. Келвин Клайн, Даян фон Фюрстенберг, всички ходеха. Били сме много пъти на една маса, с Анди Уорхол също. Участваме също и във всички текстилни изложения. Преди ходех и на седмиците на модата. Успешни сме, защото сме много креативни.

Предлагаме много богат избор на продукти, с много високо качество. (Нещо, в което ще се убедя впоследствие, когато Едоардо Миролио ми показва изключително чистата и великолепно организирана фабрика за текстил и прежди. Процесът на производство от създаването на преждите и различните платове, през боядисването, прането, сушенето, боядисването, гладенето, подреждането. Виждам много красиви материи, подредени да бъдат изпратени в цял свят.) Трето е обслужването, транспортът. Поддържаме огромна база, защото продаваме на пазар, в който доставките трябва да се правят в кратък срок.“

Италия поздравява България

Към масата се понася голям бял селски хляб, прясно изпечен. Италиански хлебар е пристигнал специално за откриването на новата част на ресторанта. До хляба се зареждат разноцветни буркани с оригинални италиански туршии – от фино нарязани червени люти чушки, риба тон на едри парчета, през див чесън до зелени люти чушки с аншоа. Миролио аранжира красиво първо моята, после своята чиния. „Както ти споменах, преди 35 години живях 18 месеца сам в Ню Йорк, продавах за моята компания, усъвършенствах английския си и трупах опит. Може би най-хубавото време в живота ми. Ню Йорк е град за купон. Тогава си готвех. Сега не го правя, но съм майстор на ризото – с телешка плешка и бистър бял сос.“

Питам кое е любимото му ястие. Поглежда изненадано: „Все едно да ме питаш за любимата ми жена, любимото ми вино или аз -теб – за любимия ти мъж, като има толкова много. Или вярваш в единствената любов? ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО! Жена ми е италианка и идва да ме вижда от време на време – допълва. – От декември 2010 г., когато взех гражданство, живея в България. И сега съм оттук. Зливен не е София. Тук животът е много семпъл и хубав. Чалгата е много типична. Преместих се, защото купих Слитекс. Тук е моят бизнес, значи тук съм аз. Любовта е част от живота, но най-важното в моя е работата ми. Аз имам мисия – да работя, да осъществявам, да реализирам нещата. Събуждам се в 8, отивам на работа. Прекъсвам за обяд. Свършвам към 19 часа. Към 20-20,30 вечерям с приятели.“

интервю за списание EVA