От траките до днес, единственият поминък в района е отглеждането на грозде и производството на вино. Не един античен автор е възпял тракийското вино и рецептите които се предават от баща на син, поколения наред... Това е, което ме вдъхнови! Edoardo Miroglio
Винарска изба Едoардо Миролио
Винарска изба Едoардо Миролио
Винарска изба Едoардо Миролио
Винарска изба Едoардо Миролио
Винарска изба Едoардо Миролио
Винарска изба Едoардо Миролио

10-10-2014

Вечеря на свещи с Едоардо Миролио

Отгледан с винен биберон италианец, милионер и се занимава с мода

Едоардо Миролио е сред най-големите чужди инвеститори у нас, собственик на текстилни фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов, има 6000 клиенти в 65 страни по света и продава текстил на най-големите световни модни марки. Произвежда и вина от изба, наречена “Соли Инвикто”. За Миролио работят над 2200 българи, годишните приходи от бизнеса му надхвърлят 250 млн. лева. Собственик е на 7% от „Булгартабак“, на борсови акции и облигации от различни фирми, на сградата на „Интерпред“ в София, притежава и хотел „Парк Централ“ в центъра на Сливен, където прие EVA за вечеря на свещи.

Хотелът е елегантен, разположен срещу кметството. Навън е горещо. През прозореца се вижда запуснат строеж и над него в далечината – връх Карандила.

Едоардо Миролио също пристига скромно облечен. Със синя смачкана риза и смачкан панталон, все едно идва директно от фабриката. И може би е точно така. Обяснява ми: „Преди време, когато управлявах семейната ни фирма, бях много модерен. Обличах се делово, елегантно. След това смених стила. И изглеждам така. Вече не нося вратовръзка и костюми. Живея кежуъл. Но все още съм Властелинът на елегантността, защото разбирам от мода.“

Детство в Алба: трюфели, праскови и много вино

Говорим, в чашите ни потича кристално ледено розе Miroglio, в което се завихрят мехурчета като малки брилянти. „Романтичните ми вечери обикновено са в ресторант – казва моят събеседник – и друг се грижи как ще изглеждат. Ресторантьорът трябва да е запалил свещите. Аз не съм романтик. Красивите моменти не са задължително формално организирани вечери в скъпи ресторанти.“ Хваща столчето на чашата си, завърта я, пъха нос в нея, вдъхва аромата на виното, после отпива с удоволствие. „Италия е страна на виното“ – ми казва.

56-годишният Миролио е роден в градчето Алба в Северозападна Италия. Родителите му са разведени, живее с баща си, отгледан е от много стриктна възпитателка. Учи в католически пансион със сериозна дисциплина. В училище е много добър по философия и история. Родната му Алба е прочута с производството на трюфели, праскови, вина и с централата на шоколадовата фабрика Ferrero. Едоардо Миролио не обича сладко, но вино... „На нас ни го слагат в бибероните. Вярвай ми! Опитал съм го за първи път, смесено с млякото в биберона, въпреки че виното не е в традицията на семейния ни бизнес.“

Семейство Миролио е известно с производството на текстил. Бизнесът започва прадядото на Едоардо през 1884 г. Фирмата става успешна при баща му. Моят събеседник попада в България за първи път преди 35 години, през социалиазма. Води баща си и започват да купуват платове от всички текстилни фабрики. „Работихме доста добре с България още по времето на комунистите.“ Първия офис на фирмата откриват в Пловдив през 1990 г. През 1994 г. се местят в София, правят фабрика в Елин Пелин, после я продават и следва бизнесът в новото време.

Отпивайки вино, Едоардо отново се връща назад: „Детските ми спомени са пълни с много вино на масата и тестване на различни вина с роднини. Когато на 20 години за първи път имах собствени пари, купих винарната, от която идва популярното Бароло. Опитвала ли си?“

Преди да отговоря, махва с ръка и зад него се материализира сервитьор с бутилка емблематично пиемонтско Barolo на Miroglio от 2003 г. Тъмночервеното вино се стеле тежко в нови чаши. „Цветът е по-тъмен – обяснява ми италианецът, – защото виното е на 11 години. Но танинът му е още добър. Пресни зеленчуци и плодове биха почистили вкуса, за да го откроиш по-ясно. Винарският ми бизнес е малък на фона на бизнеса ми като цяло – уточнява. – Синът ми е на 27 години и го е поел в Италия. Пак там дъщеря ми, която е на 30, се занимава с текстила и малките ни фабрики и офиси. Основната част от производството е в България – фабриките за вълна и трикотаж и финансовата ми администрация.“

Гражданин на Сливен. Какво ли прави по цял ден?

Едоардо Миролио е горд гражданин на Сливен, осмия по големина български град с близо 90 000 души. „В полицейското управление в Зливен (произнася името на града като италианец) във връзка с молбата ми да кандидатствам за гражданство ме попитаха: „Ясно е, че сте голям инвеститор, но с какво се занимавате по цял ден?“ Помислих си: „С какво верно?“ Всичко, което правя, е пълно с мода. Тя е моят живот и времето ми е заето с производството на продукти за нея. Старая се да следя модните трендове, продавам на всички най-добри брандове в света.“

Коментирам, че не изглежда суетен като повечето хора в тази област. Не улавям и следа от надменност у него или претенция. „В България има хора, които забогатяват изведнъж много – отговаря – и развиват параноя. Този краен стил на новобогаташите е характерен за Източна Европа. В останалата част на света е различно. Аз съм много добре организиран, имам много добре организирана структура, фантастични предприятия. Правим иновации. Продаваме на 6000 клиенти – от Giorgio Armani през MaxMara и Benetton до... всички. Което и име да кажеш, работим с него. Срещал съм всички тези хора. Продавам им платове от 36 години. Допреди 4 години пътувах всяка седмица без средата на август и Коледа и 90% от пътуванията ми бяха свързани със срещи с клиентите, които споменахме. Отделно, когато живеех в Ню Йорк, ходех три-четири пъти седмично в Студио 54. Келвин Клайн, Даян фон Фюрстенберг, всички ходеха. Били сме много пъти на една маса, с Анди Уорхол също. Участваме също и във всички текстилни изложения. Преди ходех и на седмиците на модата. Успешни сме, защото сме много креативни.

Предлагаме много богат избор на продукти, с много високо качество. (Нещо, в което ще се убедя впоследствие, когато Едоардо Миролио ми показва изключително чистата и великолепно организирана фабрика за текстил и прежди. Процесът на производство от създаването на преждите и различните платове, през боядисването, прането, сушенето, боядисването, гладенето, подреждането. Виждам много красиви материи, подредени да бъдат изпратени в цял свят.) Трето е обслужването, транспортът. Поддържаме огромна база, защото продаваме на пазар, в който доставките трябва да се правят в кратък срок.“

Италия поздравява България

Към масата се понася голям бял селски хляб, прясно изпечен. Италиански хлебар е пристигнал специално за откриването на новата част на ресторанта. До хляба се зареждат разноцветни буркани с оригинални италиански туршии – от фино нарязани червени люти чушки, риба тон на едри парчета, през див чесън до зелени люти чушки с аншоа. Миролио аранжира красиво първо моята, после своята чиния. „Както ти споменах, преди 35 години живях 18 месеца сам в Ню Йорк, продавах за моята компания, усъвършенствах английския си и трупах опит. Може би най-хубавото време в живота ми. Ню Йорк е град за купон. Тогава си готвех. Сега не го правя, но съм майстор на ризото – с телешка плешка и бистър бял сос.“

Питам кое е любимото му ястие. Поглежда изненадано: „Все едно да ме питаш за любимата ми жена, любимото ми вино или аз -теб – за любимия ти мъж, като има толкова много. Или вярваш в единствената любов? ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО! Жена ми е италианка и идва да ме вижда от време на време – допълва. – От декември 2010 г., когато взех гражданство, живея в България. И сега съм оттук. Зливен не е София. Тук животът е много семпъл и хубав. Чалгата е много типична. Преместих се, защото купих Слитекс. Тук е моят бизнес, значи тук съм аз. Любовта е част от живота, но най-важното в моя е работата ми. Аз имам мисия – да работя, да осъществявам, да реализирам нещата. Събуждам се в 8, отивам на работа. Прекъсвам за обяд. Свършвам към 19 часа. Към 20-20,30 вечерям с приятели.“

интервю за списание EVA

Всички права запазени © 2019 Едоардо Миролио - Винарска изба село Еленово

Powered by Grapejuice